История

        Историята на СУ „Г. Бенковски“ води началото си от 1914 година. Миналото… След Освобождението министър-председателят Петко Каравелов предлага в Тетевен да се установи на гарнизон Първи планински артилерийски полк. Но местните ръководители отклоняват това предложение и пожелават вместо казарма и войници в Тетевен да има гимназия. Мечтата им се сбъдва едва в 1914 година. В тази бурна година, когато България още не си е отдъхнала от една война и се готвели за друга, на 1 септември се открива местната гимназия. По старата система, тя е само с IV клас. През всяка следваща година се откривали по един горен клас. Така до 1922 година обучението стига до VII клас. Тогавашните условия за работа са били трудни. Нямало достатъчно класни стаи. Не стигали и средствата за заплати. В резултат на мизерията и лошите битови условия често избухвали епидемии и училището е затваряно за цели седмици. За да оцелее родолюбивото дело учителският колектив започва да дава вечеринки с лотария. Приходите от тях отивали за фонд “ Бедни ученици“.
През 1921 година, министърът на просветата Стоян Марчевски извършва реформа в учебното дело, според която непълните гимназии се преустройват в реални училища т.н. реалки. Тетевенската смесена гимназия също става реалка. Това ограничава местните хора, но не ги обезкуражава. Те не престават да мислят за пълна гимназия. При всеки опит им се отговаря: „Няма средства“. По тази причина гимназията е настанена в стара паянтова постройка в двора на манастира „Свети Илия“. Пръв директор на гимназията е тетевенеца Таньо Петков. Учебните стаи са тесни и непригодни. До Освобождението те са служили за монашески килии, а след това до 1910 година в тях се помещава околийската болница.
До 1 октомври 1924 година, гимназията и прогимназията се ръководят от един директор, този на гимназията. Но след тази дата, когато гимназията се отделя като самостоятелна, тя има свое отделно ръководство с директор Павел Михайлов.
През есента на 1932 година, в една мразовита нощ училищната сграда изгаря. Налага се да се построи нова сграда. Започва акция за нейното построяване. Някои общественици предлагат тя да е на празното място, където по-късно става пазарището, т. е. където се влива протока Козница в река Вит. Надделява обаче становището, че гимназията трябва да се построи от другата страна на града, в местността Прокоп, където се намира сега. Това е стръмна местност, но на тихо място и най – важното – от сутрин до вечер е огрявана от благодатните лъчи на слънцето. Някога тук, всяка година на уречения ден, махлените са правили оброк. Строителството е узаконено с указ № 939 от 17 декември 1921 година. Според него сградата трябва да бъде най-малко с 16 класни стаи, а училищната площ 8 декара. Възниква въпросът за средствата. Общинската управа насрочва родителско – учителска среща за 17 октомври. Салона на старото училище е препълнен с хора. Духовете са възбудени. Кметът на общината и директора на училището обясняват необходимостта от събиране на средства за строителството и за набавяне на 200 чина. Те изясняват на хората, че всеки чин ще струва по 1750 лева (тогавашни), а Градският съвет няма необходимите средства. Тогава един от присъстващите става и развълнувано казал: „Имам двама ученика. Затова подарявам 4000 лева за купуване на два чина“. Това като че ли е сигнал за акция. Много хора започват да стават и обявяват кой колко лева подарява на училището. Секретарят на събранието едва смогва да приема парите, които се прехвърлят от ръце на ръце от всички краища на салона. Още тази вечер са събрани над 100 хиляди лева (тогавашни). На другият ден комисията под ръководството на родолюбеца Марин Иванов Пърлев обикаля града и досъбира още 115 хиляди лева. Тетевен не познава по – въодушевена благотворителна акция. Това дава основание да се започне строителството. Първата копка за сградата е направена тържествено на 4 септември 1938 година. Ежедневно гражданите помагат на майсторите с доброволен труд. Бъркат бетон, подават строителни материали. Тетевен не познавал по – голям ентусиазъм от тогавашния. Благодарение на това, сградата е завършена само за две години. Тя е открита на 20 ноември 1940 година.С кубаво местоположение, кацнала под самия град, от където се открива чудна панорама. Отговаря на всички изисквания на съвременната архитектура.
По-късно сградата е достроявана. В новата гимназия започват да учат 208 ученика. От тях две паралелки са IV клас и три паралелки -V клас. За осигуряване на ученици и за тяхното записване се грижат комисии на родитело – учителския съвет. Те обикалят селата на бившата околия и се срещат с много родители. Местната общественост предлага и квартири на учениците, дошли от селата. Част от момичетата настаняват в стаите на женския метох. По повод откриването на новата сграда на гимназията, тетевенския вестник „Тетевенски вести“ пише: „Това не е обикновена постройка, а един паметник на изкуството, един древен фар на Науката!“
       Но истинското обновяване на гимназията започва след 1945 година. За порасналите нужди през 1946 година се прави пристройка с още 6 класни стаи, а през 1947 година са направени и помещенията на библиотеката и физкултурния салон. Наред с общообразователната подготовка на учениците се дава възможност да овладеят професия. Въвеждат се нови учебни предмети като: основи на селското стопанство за VIII клас, машинознание за IX клас. С помощта на базовите предприятия започва изучаването на специалностите шофьорство, тъкачество, овощарство, шивачество. До стария и единствен кабинет по биология и химия се нареждат нови кабинети по физика, селско стопанство, машиностроене, шофьорство. Приятни са часовете по практика в базовите предприятия: „Тетевянка“, „Автостопанството“. Тук намирало приложение и политехническото обучение. В продължение на повече от 4 години гимназията е базово училище по внедряването на новото учебно съдържание.
Много са инициативите в това отношение. Въпреки трудностите на двусменното обучение, учителският колектив, състоящ се от повече от 60 учители, полагал грижи за разнообразяване и обогатяване на живота в гимназията. Създадена е комисия по професионално-творческите въпроси. Изнасят се реферати, провеждат се дискусии, които оформят гражданската позиция. В много от градските тържества участват ученически самодейни състави от гимназията. Ежегодно е честван и патронният празник на училището.
А на 22 март 1957 година започва тържествено посрещане на пролетта в историческата местност Боева могила. Там на 29 октомври 1986 година е воден решителен бой на руския отряд на полковник Орлов за освобождението на Тетевен. В чест на падналите 4 солдати е построен паметник на признателност.
В гимназията се разгръща и разнообразна спортно – туристическа дейност по футбол, тенис, волейбол. Незабравими остават и туристическите излети, организирани от запаления турист, учителят Йото Тодоров. Те са до върховете Вежен, Васильов, Трескавец, Петрахиля и дуги райони на Стара планина. Само през 1962 година са направени 29 излета до исторически места и хижи. Гимназията е наградена с орден „Свети Кирил и Методи“- II степен.
Кацнали по планината, хижите напомнят за очарователните красоти на Тетевенския балкан. Не случайно в гимназията е въведена специалността „управление на туризма“. Учениците представят възродени традиции, обичаи и празници. Драматичният състав поставя много пиеси,като дейно взима участие в художествените формации в градските тържества и прави живота на тетевенци по – приятен и осмислен. 

През 1989 година по случаи 75-годишния юбилей на гимназията е създадена училищна музейна сбирка. Тя е уредена от учителката по история Пенка Мръвкова с помощта на художника Събо Димитров. Голямо е разнообразието от снимки на училищни изяви и архивни материали. От музейната сбирка се вижда, че в дълголетния живот на гимназията тя е ръководена от директорите Тоньо Петков, Павел Тодоров, Михал Койчев, Павел Михайлов, Александър Несторов, Михаил Марков, Илия Илиев, Борис Христов, Теменужка Гачева, Иван Иванов, Цеца Димитрова и Йонка Николова. Тук са провеждани научни конференции по случай 250-годишнината от рождението на Софроний Врачански и укриването му в Тетевен, обсъждано е литературното творчество на писателя Георги Караславов с негово участие.
Знаменателен е и следващият учебен период. През юбилейната 1988-89 учебна година постъпват 753 ученика. В горният курс, освен общообразователна подготовка се провежда и профилирана подготовка в специализирани паралелки. Въвежда се паралелката информатика с три компютърни кабинета. Някои ученици започват да изучават специалността „Мениджмънт“, т. е. управление. Продължава приемът в смесената паралелка по музика и хореография. Учениците имат възможност да избират и изучават учебни предмети в часове по ЗИП и СИП. Приети са 741 ученика групирани в 36 паралелки, 40 зрелостника завършват гимназията със специалността „Мениджмънт“, а 23 ученика със специалността „Музика и хореография“. И през следващите години учителският колектив, който е кадрово добре обезпечен в своята работа, продължава да внедрява новости.         През 2003 година в СОУ „Георги Бенковски“ работят към 60 учители, обучават над 770 ученика. Това е голям човешки потенциал, на който разчита Тетевенският край.
В дълголетният живот на гимназията в нея са учителствали над 350 учители и са се учили повече от 6500 ученика.